Лодката на живота те люлее
в поток дълбок от лъжи.
Сирена в далечината примамливо пее -
не е лесно да се продължи.
Непоколебим в лодката седиш
и напред продължаваш -
имаш хиляди загадки да решиш -
свободата си раздаваш,
за да може да се освободиш.
Водата отгоре чиста, кристална,
пленяващо образа ти отразява
но на дъното е кална -
обвивката сладка, сърцевината те отравя.
Колко обвивки красиви
по пътя дълъг ще съзрем -
колко отрови сладки, примамливи
искат част от нас да им дадем?
Пиявици в тинята родени
искат ръце да потопиш -
от чистотата ти настървени
дебнат да се изкушиш.
В ръце стискаш здраво ти греблата
с поглед в мъглата устремен -
готов да си понесеш съдбата,
но да бъдеш извисен!!!