StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,132
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,450
   Точки: 2,652,630
   Съобщения: 152,056
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В пещерата...

Мълчи ми се. Усещам вътре в мен
Горещия ти пулс там във далечното.
Денят ми от безкрая озарен,
нашепва със гласа на вечното.

Целуната от Божии очи,
у мене се пробуди птицата,
душата ми разлистена лети
и преподрежда вятърно матрицата.

Посях те в пещерата като стон,
сред камъни надеждата оставих,
а после с теб във атомен синхрон,
с невидимия страх се справих.

След мен остана любовта,
онази нежност скрита сред звездите,
изгубих се по пътя в тишина,
сподиряна от теб и от мечтите.

25.06.2018г.
Елица

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-06-26
прочитания: 132
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход