Заравям се във думите написани от някой друг
и търся Смисълът и нишката на собственият си живот.
А той пропит е с цигарен мирис и тъга,
изтръгнат е от нормалните неща.
И думите, и чувствата оставени от други,
пронизват рязко мен и моята душа...
Плачът не ще спаси ме и скрупулите да забравя.
За нежност? Ха, и дума да не става.
Загнивам бавно, под тиха светлина.
Оставам си заровена в нечия друга самота.
26.12.2011.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me