Той идваше в изневиделица,
не беше господарят на Вселената
и оцеляваше от студ, виелици,
но място нямаше на сцената.

Обичаше сюрприза, изненадите,
спонтанно изразените признания,
не го интересуваха наградите,
минаваше изневиделица през граници.

Очакваше да бъде победител,
уверен в собствените сили,
избягваше позиция на зрител,
напрягаше и мускули, и жили.

В живота срещаше коварство,
червени във срама си полуистини,
усещаше се адски претоварен
със съвест непонятно чиста.

Изникваше изневиделица, внезапно,
наричаха проявите му вездесъщи,
не действаше по план, и поетапно,
и в мислите намираше могъщество...

Не беше господарят на Вселената,
усещаше обаче всеки атом,
но няма работа на сцената,
богатство нямаше, ни злато.

И все така обича изненадите,
и знаеше, че слабост е омразата,
не го интересуваха наградите,
а егото, спасеното, на Аза...