В теб винаги чужденците се влюбваха,
очи не отделяха, пълни с възхита!
А ти се смееше, сияеше цялата
и бе за тях като слънце от юга!
В теб винаги чужденците се влюбваха
и все съм се питал, защо ли?
С какво толкова ги пленяваше, с какво...
и беше за тях звезда, друга планета!
В теб винаги чужденците се влюбваха,
не че и аз до днес не съм в плен!
Твой брат съм, но когато говоря за теб,
топлина от обич в мен се разлива!
27.08.2010
ДЖУЛИЯ БЕЛ