Утро е! Слънцето изгрява
разтваряйки във себе си ноща.
Тъгата бавничко изтлява...
отстъпва ред на радостта.
Лъч прозореца прекрачва,
намига закачливо и искри,
не пита той, а заповядва.
Ден щастлив си открадни!
Изпълнен с мигове красиви,
не с кални и нагарчащи слова,
не с действия до болка справедливи.
Тананикай песента на любовта.
Онази, караща те да бленуваш
докосване и сливане в съня.
Затуй приятелю, недей тъгува!
Мечтай, изтривайки... сълза!