Тежката сбруя на времето
приковала е… мислите…
но е пощадила душата…
Стигаш точката на разпятие.
Не ти трябват нови понятия,
щом си достигнала същината –
освободила си се безвъзвратно
от омразата, алчността, рутината…
И истината те вършее на хармана –
да те отвее от плява и слама…
докато до зърно бяло оголееш…
във времето отново да покълнеш…
© Павлина Петрова