Защо не спира да вали
и докога ще е така студено?
Дали страхът от близостта ти с мен
превръща в спомен нещо неродено?
Кое е на кръга началото
и края му защо не виждам?
Из тихите води ли плувам
или срещу течението все се движа?
Сбърках ли,че гръб обърнах
на твоя страх и сълзите изтрих?
Грешно ли е чувства да редя
в пъзел на импровизиран стих?
Не казвай нищо... отговор не чакам,
а и отдавна спрях да търся логика...
плета от паяжина тънки струни,
по които плава вътрешна реторика.
Не говори за паралелни светове
и за въртящи се измислени планети-
привличат се, докосват се... разделят се,
щом слънцето над хоризонта свети.
От съня си изгони ме, събуди се!
Част нека бъда от реалността -
от твоята, от моята, от нашата...
уморих се да бъда просто мечта!