Този стих посвещавам на нас уморените,които всеки ден сълзите преглъщаме;да, на нас добронамерените,които бавно в призрак се превръщаме.Тези, които се усмихват честои крием тайни споделени,мълчим и гаснем вътрешно наместода ти отвърнем гневни, озлобени.
Уморени сме от лицемери,
от страхливци, егоисти,
търсим сред вас да намерим
останали по-малко артисти.
Но... уви, такъв е животът, суров е,
всеки живее за своето благо
и светът, когато за добро готов е,
тогава щастието ще дойде само...