Чудни сенки в очите лудуват.
С нежност сляпа догаря нощта.
В клоунада свирепа нощта
ме завихря. Печално танцувам...
Доживот, френетично обречен,
аз съм влюбен, неистово сам.
Ту насън, ту наяве - със плам
овъглява ме патосът вечен.
Дълъг път извървях надалече
и в безсъници хлопвах врати.
Не прикътах надежда дори...
Уморени спят сенките вече.