Улиците тихи са…
Сълзите сами…
Сърцето ми плаче, обвито в самота…
Колко хора се питат,
колко хора вървят,
колко хора умират без да усетят Мигът…

Дъжд вали, направо в моето сърце-
капчиците дъжд дълбаят в мен твоите страхове…
Искам само тебе да те прегърна,
да забравя всичко, що превръща ме във вещ..
Искам радост,
Искам болка,
Искам всичко що превръща ме в човек..

Нека, нека да е тъжно,
Нека, нека да боли,
Нека, нека да усещам твоите слабости и тъги…
Нека аз да се превърна в твоя ден..
Остави ме да прегърна твоята самота и болка,
остави ме да усетя твоята същност, твоя свят..
остави ме да се слея с тишината в теб…
Нищо друго аз не искам освен да помълча до теб.