* * *
... Гаснат вече в моята душа
светло вдъхновените слова...
Кръст пред погледа ми се явява...
\"Господи, защо ме изоставяш!?\"...
\"Трябва този кръст да понесеш -
тъй осъжда те... светът зловещ...\"
\"Боже, виж - душата ми е в рани...\"
\"Ти си от малцината избрани...
Утешител, мой възлюбен син...\"
\"Ала как... света да възвисим?...
Словото... у мен... залязва вече...\"
\"Тъй е - след деня настъпва вечер...\"
\"И... в душата ми... е скръб... и мрак...\"
\"Знай, че Словото... ще бъде пак!\"...
юли-август 2003 г.
Марин Тачков
/\"Утешителят\", 2005 г./