Накъсани... секундите броят,
разнищен принос, бялото е тъмно,
прелистен образ, мислите скимтят,
загубвам се... съзнанието е будно.


Забравен път, обрасъл със вини,
прокобата, нашепва думи святи,
разсечен дъх и пулса ми мълчи,
виденията... и те са непознати.


И всяка капка мисъл, е сълза,
която с дух... стените е разбила,
покорен паж, нахапана следа,
убийците... дали аз бих убила?


Убийците... нахранени шептят
"красиви" думи, "пеперуден" порив,
телата им... от пепел не блестят,
изгубени, отронени... покрови.


И сляпа съм, но времето следя,
разкъсвам го... тежи ми като дреха,
която ме прикрива... не греша,
загубвайки... откривам пак утеха.



28.06.2009 год.
Посветено на Д.С