Тя не е с коса и черен плащ,
ни е череп, с трите дупки зейнал,
а е пътешествие към свят,
в звуци, светлини и багри грейнал.

Не прехапвай устните от страх,
не закривай с дланите очите,
а я виж - отваря ти врата
не към пропаст, ами към звездите.

Толкова ли много ти е жал,
че оставяш немощното тяло,
та забравяш връщането пак
в ново одеяние във бяло?

Пълно със надежди ще е то,
твоето пристигане след време.
А сега се радвай от сърце,
че захвърляш старото си бреме.

                                                                      29.ХІІ.2000 год.