Изплашени мисли, прокрадват се бавно,
разливат се плавно, обсебват ума.
Като с пипала, обгръщат го хладно
и впиват се лепкаво те във плътта.
Впръскват на струйки отрова горчива,
смесват безжалостно злъч във кръвта.
Зловонно излъчват смрад задушлива,
и с кикот изсмукват безсилна душа.
Страхът надделял превесно беснее,
изтласкал от дъното даже смъртта.
Неистово с думи жестоки вилнее
бесът, да прекърши докрай любовта.
Но, може ли сила да грабне небето
с разлистено слънце, луна и звезди?
Когато със обич е пълно сърцето,
тя, лудостта... премаляла мълчи.