Спринтираме.
Но за къде ли?
След крачка-две и...
стартът е финал.
Все стигаме,
но закъснели.
А краят бил начало.
И си извървял...
Сънуваме,
докато живеем.
А сънищата ни
живот ли са? Или...
Защо се будим,
след като не смеем,
любов да носим
в бедните души?
Навярно,
любовта е тежка.
Не можем
да я понесем сами.
Дори за силния
е нечовешка -
и иска с някой
да я сподели.