В трептения общувам със вселената
и с всичко живо близо в околността...
на най-различна музика...и звук
е подвластен неусетно моят слух...
Нивата се преплитат в идентичност-
с ноти невидимо чута лиричност...
откривам се в далечното и близко-
намират ме високо или в ниско ...
В изтънченото си усещане трептя
по скала в най-различна честота...
в емоция срещу ума си аз летя -
воювам непрестанно с глупостта...
всичко посредствено ненавиждам,
към дъно безмилостно ме влачи...
а аз се стремя да се придвижвам
нагоре...да продължа... да не плача...