Що за свят ме е създал,

луксозен,но бедност царува,

благороден,но на сласт робува,

свят- но грешника пирува.

Тъмни стъкла- крият погледи празни,

красиви тела- души изпепелени,

сочни устни- тайни несподелени,

обли гърди- болки спотаени.

Що за свят ме съди,

за любовта ми- последната,

за тъгата ми - вечната?

Този, които

                .... ме погуби.