<span style=\"font-size: medium;\">В зимните вечери тишина са</span>
<div><span style=\"font-size: medium;\">всички&nbsp;стъпки на домашните призраци.</span>
<div><span style=\"font-size: medium;\">Капе бавно небесната захар<br />на квартала в прегръдките сънени.<br /><br />Кротко зрее любовният усет,<br />но когато плодът му се пръсне,<br />жадни мачкаме в тъмното устни.<br />А мракът се мята на кръста.<br /><br />Нека гледа от нощното си разпятие<br />и да стене от ревност и болка.<br />Щом прелеят душите ни в пламък,<br />ще се пръсне последният обръч,<br /><br />който стяга в послушие порива,<br />навлича в парцаливо благоприличие<br />всяка наша треска любовна.<br />Ах, животът така ни въвлича<br /><br />във въртележката си железна<br />и гледа с иронична усмивка<br />как тишината в очите ни лепне...&nbsp;</span>
<div><span style=\"font-size: medium;\">Докато свършат дните ни.</span></div>
</div>
</div>

uFeel.me

Тишина