Черновата пише, с бели букви и прелиства,
мисълта сънува и кръстосва,
пътищата вече изживени.
Спомените викат се с насмешка,
в ритъм на угода и болежка.
През пръстите изтича, пясъчен часовник,
там някъде тик - така буболечка службо-угодник.
В молитва израстъците свила,
тик - така малката и брошка.
Блудстват мисли,
в червено и в кърваво заледено,
не разбирам за какво съм?
Агънцата смеят ми се сладко,
за празникът приготвят ме от рано.
Тик - такат ми ръцете, пиша и се смея.