Понякога съм тъжна и сама,
кънтят ми мислите... със ехо.
Само с котката в моята пола.
Тя мърка. Аз вторачена в кафето.
Търся изводи, планове кроя,
но май кръчмарят си е тръгнал,
анализите... слабата страна,
микс в мозъка с емоция обърка.
И пак стоя. Не мисля и не чувствам.
Само в гърлото една сълза.
Не се предавам, дори да бъркам.
Преглътна ли я. Гълтам любовта.