Не винаги животът е примамлив,

нанася удар в крехката душа.

Отнема ти закрилата на рамо,

през сълзи само с Бог се утешаваш.

И неочаквано за миг порастваш,

калява болката ранения ти дух.

Дълбоко криеш защитен участък

със спомени недаващи да рухнеш.

Подпиращ се на кръста бавно ставаш,

а после го понасяш плах отново.

И стъпките ти ги гори жарава,

римувано струи от тебе слово...

С цветя покривам паметната плоча.

Ти беше слънчев дар във моя ден за кратко.

Наблизо мъдро изворче клокочи...

И все едно, че разговарям с тебе, татко!

 Радостина Драгоева