Дълбоко в сърцето на душата,
сгушена мълчи си тишината.
Тя няма цели нито идеали,
и в тях живее, но не са я оковали.
Всичко тя го ражда и в нея то умира,
следа оставя, мимолетна, бледа,мнима.
Със скалпел думите прецизно тя раздира,
За да вибрира слово живо, вдъхновено в рима.
Тишина, смирена и непретенциозна,
проникновена, могъща, необятна.
Всеприемаща, красива, грандиозна,
мистична, усещана, но непонятна.
Тъй лесно ти си нарушима,
крехка, нежна си, но не и разрушима.
Какво освен да взема тук да замълча?
Да се изкъпем в музата на мълчаливите слова.