Тя стене в плен на тихия си пристан,
облечена в най-сивите одежди.
Като буря в миг мечтите ще разплиска,
сякаш в жарка пещ са златните надежди.

Тя граби с пълни шепи в нас децата.
Във възрастни превръщаме се пак.
Обгърнала в окови сетивата
губим пулса на лудешкия си бяг.

За всяка грешка удря през ръцете
в свят на тежък грим и куп забрани.
Без дъх, като изсъхнал стрък от цвете
са страстните мечти неизживяни.

В леден полет чупят се крилете,
болката с тъгата са сестри.
Като стръв за тебе вкопчват се и двете.
Усмивката ще скрие ли сълзи?

Жадуваме тогава малко бягство -
за миг да се превърнем пак в деца.
Изчезва всяка болка и коварство
чрез огъня на техните сърца.

11.07.2012 г.