Ей така геройски
потънах в този свят,
всекидневието бавно
превърна се във мрак.
Светлинка съм, ама
на светулка, мъждукаща
без път и власт и хоп,
мигом ще се удари
в блеснал стъклен пласт.
Така бавно се издигам,
а скорострелно тупвам
в пепелта, нямам сила
да се боря със страха.
Той просто се е слял
с кръвта, пленил е
всички сетива...