Пресъхнали са водораслите
в нозете ми и молят за вода.
Плътта им в сушата се врастнала
оставя своята пожизнена следа.

Навярно с капки дъжд се съживяват
и облика им трепва променен.
А подвизите морски оживяват,
напонящи за краткия им ден.

Солта покрива изумрудения цвят,
препича слънце ситния им прах.
И бели рими мислено кръжат,
отнякъде дочули повик плах.

Пресъхнали са водораслите -
умиращи, откъснати мечти.
Но факт е, че душата ми израства
и светъл лъч пред нея днес пламти.

Радостина Драгоева