На този ден щастливи ще са всички
и слънцето ще се усмихва от зори.
Ще има музика, ще пеят птички,
а хората до нас ще бъдат по-добри.
И вятърът ще шепне, че не бива,
сълзи да крием в шепите си на инат...
Любовта е в бяла риза самодива,
обричане, деца, вълшебен свят.
Вселената, в която две планети,
ще наметнат звездното си наметало...
От радостта, от сълзите пролети,
половинките превръщат се във цяло!
А булката ще бъде в снежно бяло,
като след сбъдната момичешка мечта,
като в сън пред златно огледало,
когато зимата посреща пролетта.
И той ще чака, мъничко смутен,
да вдигне с устни бялата завеса ...
Да избухнат чувствата му в миг свещен
на колене пред сладката принцеса.
И райската врата ще се открехне
към пътя общ, посипан с каменни цветя...
Любовта насила няма да повехне,
ако всеки пази пламъчето на свещта!
На този ден щастливи ще са всички
с магичен пръстен светещ на ръката.
От този час сърцата им не са самички,
пред хората, пред Бог и пред съдбата!