Супа за бедняка

И тази вечер, мършо стара,
ще успеем да затлачим
стомасите си с нещо, дето
се въргаля под тезгяхите
пазарски ­
два-три листа зелеви
и смачкани картофи…
Всевишният каквото дал е...

Пък да сготвим супа
постна и бедняшка.
Ти недей придиря,
стига ни и залъка,
дето го изпросихме
от една жена красива.
А сега замлъквай…
А сега заспивай…

И сънувай, ако можеш,
вярна ми душице,
че луната жълта
е една паница,
пълна със блаженство,
подсладено със забрава.
Някой пита звездна
е замесил рано
и търкулнал долу
в градското бунище.
И да сме доволни
да забравим всичко
- за света греховен,
за превратите и зимата,
от която да се скрием
тази нощ е немислимо…

Дълго, дълго съм те пазил…
…от страсти и невери…
… от завистите и омразите…
…от лъжи и гневност…
… да не поругаеш Бога,..
дявола да не привикаш
… тежък път да ходиш…
… с чест да носиш дните си…

… Дано когато срещнем Господ,
след дълъг съд рече накрая:
­ Една душа изгубена потропа,
пуснете я да влезе в Рая!