Спя, а до мен почива суетата
притихнала, оставена, ненужна
чакам и попивам тишината
не съм щастлива, нито тъжна
Оставила емоции излишни
забравям за тълпата и страха
край мен минават хора безлични
родили в душите си греха
Всеки намерил своя си битка
оцелява ден за ден
бори се, мачка, убива
а после умира - самотен, смирен
Но аз продължавам да спя, а до мен суетата
дебне безпризорна сама
обгръща бавно тълпата
и преспива нежно съвестта.