StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,862
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,894
   Точки: 2,667,539
   Съобщения: 170,944
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,715

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Студена агония

 

 

 

Студена Агония

 

Студът няма име.

Той е белег в душата.

Като нокти забити,

докрай в сетивата

Не чуваш, не виждаш,

светът те презира.

Думи не казани

в болка умират.

Жадуваш спасение

от мъртвия студ.

Многоликите спомени

мозайка редят.

Студът вледенява

всяка капка живот.

Само устните шепнат

още химни към Бог.

Изпълни ме. Роди ме,

от мига топлина.

Светът има нужда

от моята ръка.

Очите ми с обич

докрай изпълни.

Кръвта ми със огън

в мига запали.

Дъхът ми

да ражда отново живот.

А студът да поема

широкия брод.

Да стигна небето

с топлина озарен.

Частица надежда

за нов, славен ден.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-10-10
прочитания: 152
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход