Студена Агония

Студът няма име.

Той е белег в душата.

Като нокти забити,

докрай в сетивата

Не чуваш, не виждаш,

светът те презира.

Думи не казани

в болка умират.

Жадуваш спасение

от мъртвия студ.

Многоликите спомени

мозайка редят.

Студът вледенява

всяка капка живот.

Само устните шепнат

още химни към Бог.

Изпълни ме. Роди ме,

от мига топлина.

Светът има нужда

от моята ръка.

Очите ми с обич

докрай изпълни.

Кръвта ми със огън

в мига запали.

Дъхът ми

да ражда отново живот.

А студът да поема

широкия брод.

Да стигна небето

с топлина озарен.

Частица надежда

за нов, славен ден.