Няма да вдишам пролетния дъх на клоните.
Няма да целуна небето по вятъра.
Мислите ми сякаш са пироните,
забивани по сцената на театъра.


Чула бях, че крилата са ни нужни.
Знам,трудно е да литнеш.
Научих се да не летя на чужди
и, че най боли, когато свикнеш.


За кого е пролет? И защо летят?
Нима не знаят, че сцената е кръгла?
Че завърта се тя и всеки път,
все някой от сцената си тръгва...