Летят ята от черни, нощни птици,
крилата в мрака никак не личат,
вилнеят вълците, изплезили езици,
сърца в насечен ритъм не туптят.

Те, хищниците, следваха инстинкта,
гладът е суверен, кумир и... бог,
ненужно нежен, мил... префинен,
а беше тъмно... тъмно като в рог.

Луната се показа някак... боязливо,
погледна отвисоко вълците с печал,
сред зъбите им жертвите сълзливо,
не се надяваха на... грешна жал.

Закърмени с авторитет на хищници,
зловещо остреха стоманените си зъби,
защото старата одърпана орисница
вещае мрака... в техните съдби.

Вилнеят вълците, изплезили езици,
назад оставили... един от тях,
а крясъкът зловещ на нощни птици
насаждаше печал, тъга и... страх.