Страх ме е, че болката просто е чужда
и нямам сълзИ дори да крещя
а, когато на някой отново съм нужна,
ми иде безсилно - сама да заспя...

Страх ме е, че ставам по-безразлична
не страдам, не плача, а само мълча!
Превръщам се в кукла студено-комична
и тлея... не знам вече как да горя!...

Изпитвам умора от всичко човешко
покрило сърцето ми с пластове прах!
Дори да е лудост, дори да е грешка
изчезвам! Простете!... а така ме е страх!...