Всичко дето съм пазил и писал –
материал за онази Забрава,
всичко дето съм ял и съм искал
за проклетия червей остава.

Но така е в живота, признавам,
че богатството става просия,
материал за онази Забрава
има много..., и аз съм от тия!

Днес навеждаш глава, утре вдигаш
поглед вперен напред и далече,
но след време започваш да мигаш
щото твоето време изтече!

И съм писал и пазил със вяра,
че четейки ме някой, разбира
че онази проклета Забрава
след смърта ни..., едва ли умира!