Сякаш кратката ни среща
цяла вечност продължи.
Ти разказваше ми нещо,
аз те слушах с трепет жив.
Грееха в очите сини
сдържан плам и скрит копнеж.
Съзерцавах те с усмивка,
без дори да разбереш.
Брулеше софийски вятър
с дъх на септемврийски дъжд.
Бе ми странно на душата:
моят син бе станал мъж...