В тъмното, помъдрял,
хоризонтът ми се свива...
Изранените ми следи
са осъдени от хорски сплетни...
Разпадам се...
на милион парчета...
за да науча повече за себе си...
И всичко, през което минах,
за което страдах... бе,
за да намеря цялостност,
да се почувствам разбрана...
и призната... от Човека...
© Павлина Петрова