StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,163
   Потребители: 12,431
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,179
   Точки: 2,670,164
   Съобщения: 184,532
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,723

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Среднощни строфи

Небето с шалче от коприна
крайпътното дърво зави,
да го потопли. Иде зима
отвъд смълчаните гори.

Мъглите в дрипи от кълчища
висят и бързо се снишават.
Разбридат думи, троскот нищят
като старици пред жарава,

с елеци и калеври шити
на едър бод – канап и шило.
Под хурките им, тънко вити,
вретено с острото бръмчило

подскача еднокрако – пумпал,
навърта нишка с топъл дъх. 
И огънят разпален лумва
сред борина суха, ланшен мъх.

В такава вечер да си сянка,
щурец – зимуващ под миндера.
Да се примолим на луната
в кълбото прежда да намери

възел, който да подскаже на
вселенската поема прочит –
седем строфи за една жена
край скупчените звездни ноти.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-03-09
прочитания: 183
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход