Мнозина се лутат и губят из мрака
и воля да бродят, и вяра да бдят,
но някои стигат понякога, някак
до моя прозорец и мъничък свят.


Посрещам ги тихо - умея да слушам,
а те ми разказват на шир и на длъж
за пътя си труден и рядко радушен,
дарил им неравности, тръни и дъжд.


Разказвам и аз, но не давам съвети,
дори и да търсят, да молят дори,
а с думи рисувам им всички пътеки,
които очакват ги в ранни зори.


...


И те си отиват, избрали посока,
възвърнали вяра и сили за път,
предали и страх, и тъга тъмноока
на моите грижи в покоя да спят.


А аз се усмихвам - не ща да узная
дали и един ще ме търси от тях,
когато обгърне ги мракът с омая,
а моя прозорец - с воали от прах.