Призната грешка
не е грях-
последна смешка,
после прах.

Живей си тихо.
Ден –лъжа
Очи единствени,
в тъга …

Въздишам тежко,
без умисъл дори-
душа човешка...
До тука-спри!

Подай ръка
и двама да вървим,
забравили- така-
да си простим.