Спътницата моя на име Тъга

                             На майка и татко

Дълъг е пътят, за него дойде деня,

Очите сини отново просълзени са.

В голямата празна кола качвам се

Със сърце свито на Изток за да поема.

В косата с оставени бели отпечатъци,

От прегръдките на мисли мъгливи

И спътницата моя на име Тъга.

Дълъг е пътят, редят се граници,

Очите сини бързо уморяват се,

А спомени млади за детство едно,

За майчина ласка в бащина къща,

За отминали любови и разлъки

И години сякаш мигом отлетели

Припомня ми спътницата моя на име Тъга.

23.12.2009

České Budějovice