Излезе охлюва от тясната черупка.

Рогца повдигна, запълзя в дъжда.

Затворен през зимуването в дупката си,

вживя се в свойта нова свобода.

Треви зелени пътя му постлаха,

усети с пипалата си храната.

Не чувстваше без мантия уплаха,

единствено съзиращ светлината.

Ала развихри се зловеща буря.

Притисна го съборено дърво.

И наранен потъна в бурените,

събиращ свойто крехко мъжество...

Крачета малки спряха във тревата.

Пое ръчичка мекото му тяло...

Навярно все спасяват ни децата

в сегашното ни сложно безначалие.

Радостина Драгоева