Преобръщат ме морски вълни и талази... Единствена следа по кожата ми - сол... Пришпорвам времето, останала без дъх, в пот обляна... Единствена следа по кожата ми - сол... Сълзи промиват очите ми... Единствена следа по кожата ми - сол... Толкова много сол събирам - трудни залъци да соля...&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова *** Солта е не само метафора на земните ни страдания, но и вкусът на живота.