uFeel.me
Сол
Автор: galenavyrbeva,  14 октомври 2011 г. в 10:00 ч.
прочити: 146

                                                     ... ако и солта обезсолее...

 

С есенни рими, изпечени в сол

узрява стихът ми – объркан и гол.

 

В равни затишия, лепкав въпрос

донася на думите скрития мост.

 

Лъч в непрогледната зла тъмнина

е животът, поръсил с два пръста солта.

 

С дъх на пребъдване, тих реверанс

за вкусната част от житейския танц.

 

Съдбата кипи в сладко- кисел сироп

със спомени- плънка до вечния гроб.

 

С подправки за щастие и кисел лимон

като нежна соната с един фалшив тон.

 

Смисъл и същност стоят най- отпред.

Римата сол е за всеки куплет.

 

Ароматна балада, потаен рефрен

като морското дъно вълнуват се в мен.

 

Солта е стихия, основа и цел—

във всяка възможност, която си взел.

 

Без вкус и без смисъл е само това,

което изтича безсолно в нощта.

 

Блудкава фраза, родена във страх

бездомно се скита из мъртвата прах.

 

Ако дойде при мен заблудена в нощта

ще поръся със сол и ще дам на листа.

 

Но нямам ли сол, какво ще й дам—

угаснала жар в най- студения храм?

 

Безвкусица, дим за премръзнал народ

е безсолната сол в ястието- живот!

 

08. 10. 2011 г.

с. Драгоево

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me