StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,989
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,580
   Точки: 2,643,378
   Съобщения: 147,431
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Софистичен сонет

Къде си обич моя?
Тебе търся денонощно.
Къде си скрита? В звездоброя?
В слънцето ли? Във океана мощен?
Щом е нужно, звезда ще стана.
И лъч бих могъл да стана топъл,
капка ще бъда в океана,
Звук ще бъда, ще бъда вопъл.
Но там не те намирам.
Физиката ни е твърде проста.
В светът, дето заслепен се взирам,
май само сме на гости.
Тук не си! Ти си във сърцето!
Моето, на брата, на сестрата, на детето.

В сърца малки и големи,
зрънце любов стаена,
невидима, нечута, без апологеми,
чиста, свята, съкровена!
Скрита в нас домуваш непозната 
чакаш своя ден за възрождение,
Чакаш ренесанса на сърцата,
чакаш своето ново сътворение.
Щом си в мене ще те пазя,
до денят когато ще изгрееш,
до деня когато времето залязва,
когато ще ни се засмееш...,
кротко, с благост на Отца,
посрещащ своите възлюбени деца!


Нехайко

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-07-15
прочитания: 81
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход