Понякога трябва да си помислиш
какво наистина искаш.
Налага се просто да измислиш
дали си човекът, който искаш.

Сигурно често се объркваш
и това е съвсем нормално...
Обикновено чак се побъркваш
и си мислиш, че е вече банално...

Може би дори понякога
брутално и фрапантно,
и се надяваш никога
да не стане арогантно...

А всъщност ти се случва редовно
без даже да усетиш,
казваш си “ Нищо подобно!”,
но е твърде късно дори и да се сетиш.

Искаш да имаш човек до себе си,
а нямаш дори теб.
Постоянно в дву-умление си
и се учудваш от самия теб.

Но казват, че в живота се налага
да поемаш някой път и рискове,
за да вземеш, което ти се полага,
а да не гледаш празните листове.

Най-лесно е да мислиш
най-лошото, което може да се случи,
а колко сълзи можеш да си спестиш,
като осъзнаеш, че може и да се получи.

От отчаяние се чувстваш лъган
и имаш безброй съмнения,
ала другия от теб е излъган,
а ти дори нямаш угризения....

Вярваш, че си нечия съдба
и че ще сте заедно цял живот.
Но защо си сега в тъга?
Защо сега си скот?