StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,151
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 308,007
   Точки: 2,633,332
   Съобщения: 133,423
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Снежинки мрак се стапят по лицето...

Снежинки мрак се стапят по лицето.

Фучи замислен, тъжен вятър,

а бледата луна прокапва на капки мед,

които се превръщат в светли пеперуди.

Това е странно, а и вятърът е странен-

отдавна  е загубил четирите посоки.

Снегът нагарча от тъга, сърнички плачат,

последното дърво на зимата се свлече.

Да бъде светлина,

последната наджеда да стане бряг

за жалните корабокрушенци

и вино да се лее, само да се лее

от потни, мръсни чаши.

До дъно, татко,

за живота и смъртта,

че вярата последна ще си тръгне,

а татко пали печката с дърва

да стопли онези лунни пеперуди,

които заваляха със снега

и прекосиха моето сърце.

За светлина живота ще си дам-

налей ми, татко, чаша светлина.

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-03-19
прочитания: 74
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход