Остатъците на деня доказват,
че всичко има своя смисъл.
И в свойта евтина позлата
залезът е мъдър скитник.
С трохите сухи на една утеха
събирам стръкчета надежда.
Нощта е топла като дреха
тъкана от тъмнинна прежда.
От всяка ярост нежелана
сърцето ми бразди дълбоко.
Мисъл - дума, капка - рана.
И границата между нас - широка.
Безценен е обаче този ден
зад хоризонта виснал като паяк,
когато прошката е късче хлеб,
с което гълъбите да нахраним.