След бурята грейва дъга,
с усмивка душите обгръща,
пришива ни бели крила
и в птици ни волни превръща.
Залепя в очите слънца,
да сочат те пътя предречен.
И с вяра в мечти, чудеса...
обяздваме вятъра вечен.
Летиме... към тази дъга,
която магнитно привлича.
Да минем под нея сега,
то значи, че Бог ни обича!
След буря... добра тишина
прегръща света многоцветно.
Да вдишваме с радост мига.
Живеем! Не е ли чудесно?!