* * *
Слагам кръст над своето приличие,
отварям душата си за грехове,
не става дума тук за... безразличие,
а за смъртта на фалшиви страхове...
Да отправя взор към безкрая и птиците,
да прегърна всяка красива жена,
да избистря от стреса зениците,
да не живея в миражна вина!...
Крила да разперя и волния дух
да го пусна да литне сред гори и дъбрави,
да остана за проблемите глух,
да усетя земята под себе си - здраво...
Вдигам глава и поглеждам живота,
стига съм хленчил над дребни проблеми,
стръмният път не е Голгота...
Той просто път е, който води към... мене!
Всеки дъх, всеки миг е единствен за себе си,
няма как назад да ги върна,
ще разчупя трънливите ребуси
и към моето Аз ще се върна...
Слагам кръст над... всички проблеми,
заравям болки и мисли опасни,
бъди, Приятелю, и ти като мене,
така светът ще е...
по-прекрасен...
* * *