„Това, което не ни убива, ни прави по-силни.\"
Станах стоманена - вече съм силна!
Даже сърцето превърна се в камък.
Мога сама - не ми трябва закрила:
мой е в жаравата буйният пламък.
Няма сълзи, няма помен от страх -
чувствата нейде дълбоко зарових.
Даже душата, потънала в прах,
някъде вътре да стене оставих.
Пълен покой - само бели стени:
болката в мен да припари не смее.
Всяка емоция тихо мълчи,
птица самотна в небето се рее.
Старо лице - просто нов макиаж:
крива усмивка на бледите устни.
Някакъв странен фотоколаж
сякаш на клоун, абсурдно безчувствен.
Искам отново слаба да съм:
щом ми се плаче да мога да плача,
да се зарадвам на слънцето вън,
да се страхувам от сенките в здрача.
Ала е късно - аз съм скала:
твърда, самотна, уви недостъпна.
Само красивата нежна луна
в моята пустош остана ми спътница.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me